вчера скъсах с живота
просто той ме напусна
без земя – каза – под ноктите
стиховете ти са безвкусни…
все излишни били предлозите
думите – пресолени…
и замина
набра ми рози
за цяло бдение
плюя този сладникав облак
забит по зъбите
колко дни да тежат оковите
ако сме мъртви
догорях…
по зърната от жито
всички тръгват за вкъщи…
и си взеха в торбите
пътя за връщане