автор: DAIK

„Конче мое, конче нанадминато”...
Б.Христов

Моя стара кола,
с бесни кончета,
дишащи шумно,
днес реших че е вече безумно
да разчитам на твойта езда.
Днес реших, че ръждите заразни
не понасят на кит и боя
и че майстора само ме дразни,
обещавайки нова съдба...
Днес реших...
и седалките стари погалих,
и си спомних недългия път
и телата красиво лежали
във дискретната кожена плът.
Обещавам ти,
че преди на джамбазите дланите
да те пипнат със пот и масло,
с най-красива жена край поляните
ще отидем до тайно место...
Пак ще биеш на вятъра бузите,
пак ще удряш с чистачки дъжда,
ще развяваш в антената музите
Ту на блуз, ти на рок, ту на нежна тъга....
Ех...
Моя стара кола,
с бесни кончета
дишащи шумно.
Днес реших,
че е вече безумно
да разчитам на твойта езда.