Нахлува есен в душата ми
(и мирис на жълти листа),
отчупва си късче, побягва... и
съвсем не съм аз същата.
И няма да бъда такава,
каквато бях вече, преди -
слънцето често подканвах...
А охладнях, преди дни...
И лятото, мое, брокатното,
притваря сънливо очи.
Душата, нахапаната многократно
показва есенните си следи.