автор: _katerina_

Слънцето препичаше жарко. Въздухът пареше телата, когато Нефертити се появи на една от терасите на Ахетатон.
Наоколо растяха редки тропически растения . Различни видове финикови палми ограждаха в правилни редове правоъгълен басейн . Разкошни цветарници ограждаха натежали от плод нарове и лози . На всеки ъгъл стояха двама стражи с кинжали и щитове от златист бронз .
Нефертити седна до една масичка от смокиново дърво , в очакване на Солеба . Няколко слуги й поднесоха разхладителен чай , бисквити и поднос пресни плодове . Един едър , здрав роб раздвижваше маранята с голямо ветрило .
Царицата се отпусна в голямото кресло и след като отпи глътка чай потъна в света на своите мисли .
Галактическата Федерация я беше изпратила при земляните с важна задача - да проучи емоционалната страна на тези примитивни същества .Само земната цивилизация я притежава и тя бе непонятна за другите космически същества . Но Нефертити бе марсианка , нейните марсиански водачи също й възложиха задача - да подготви тяхното нашествие .
В началото всичко й се струваше толкова елементарно и лесно . Но сега , нещо в нея като че ли започваше да се променя . Тези чувства дали не са някое от многото болестни състояния на човеците ?! Като че ли и тя започваше да се заразява с човешка емоционалност .
Когато виждаше и милваше децата си нещо вътре в нея трептеше . Нежна вибрация преминаваше през тялото й . Това беше нещо ново и непознато за нея . А когато Ехнатон докосваше порцелановата й кожа или целуваше устните й , цялата космическа енергия преминаваше през гръбначната й ос и я разтрисаше .
Не може да позволи някакви низши човешки трепети да провалят мисията й .
Главнокомандващият на Космическата Федерация - Аштар - я подготвяше за свой заместник .
Камарата на Авион - Съюза на Светлината - не беше съгласен с марсианското желание за нашествие . Те искаха само проучване на Земната цивилизация , изследване на тази непонятна чувствителност .
- Светлина на дните ти прелестна жрицо ! - Солеба се поклони и изтръгна Нефертити от размислите й .
- Ела да се поразходим Солеба и да поговорим за твоето Посвещение . Готова ли си да ми служиш вярно с цената на живота си ?
- Да Господарке .
- Готова ли си да приемеш моите уроци ?
- Да светла царице .
Нефертити направи знак на слугите да ги оставят сами и двете жени тръгнаха по алеята .
- Солеба , теб избрах да ти разкрия моите тайни . Ти си много умна и прозорлива девойка . Имам нужда от силен и верен съюзник .
Аз виждам твоите мисли - те са светли и чисти и затова вярвам в теб и ти се доверявам .
Аз идвам от друг свят , мога да ти разкрия много тайни . Готова ли си да ги приемеш и да ми помагаш в моята мисия ?
- Да царице . Душата и тялото ми са твои оръжия и инструменти - отвърна девойката без нотка колебание в гласа .
- Ще те въведа в тайнството Посвещение . Ти показа много добри успехи на ментално ниво . Имаш видения , а това показва , че вече контактуваш с Духовните Учители .
Сега трябва да развиеш онези мозъчни центрове , които са физическите органи на духовните откровения . Те позволяват да извисяваме съзнанието до по-високи космически нива . Земляните живеят във времето и пространството , а те са затвор за душите им .
Ние живеем в пълна духовна свобода .Ето тази свобода ще ти дам . Ще можеш да насочваш съзнанието си където пожелаеш и да пътуваш до други светове .
Утре ще те чакам в храма . Ще се учиш на концентрация и телепатия .Ще чуваш и виждаш мислите на хората .
Солеба се поклони на царицата и се оттегли .
____
По материали от книгата "Задочни репортажи от съзвездието Северен кръст" на Цветана Качерилска /florans/