Не мога да открия
нещо по-живо от споделеното чувство –
изказано
написано
изписано
вдъхнато да търси живот
в нечий друг живот да оживява
с живородна вода да полива мечти
мечтани води да разлива
да се вълнува в устието на разлива
на тънки и къдрави вълни
да тича по гладките камъни
в заоблените деколтета на бреговете
и да облагородява от тях перли
които да се търкалят по гърдите
на изживените дни любов...
Не мога да открия
нещо по-мъртво от прикритото чувство –
запечатано
забутано
заровено
скатано в някой долап
да дъхти в цепките на чаршафи
с дъх на бабин чеиз
да се души ведно с молците
от надиплен вон на нафталин
да вехне сред пожълтелите снимки
в проядения спомен на скрина
в какавидения му черно-бял живот...
самотно в самотата на самодоволството
със скърцащи стави да сънува
задгробния живот на нимфите –
удавените в тъга пеперуди