автор: renika67

Сънувам със отворени очи
в леглото ми синджири тежки
арсеника по устните горчи,
а преди сън съм чела смешки...
До мен заспал е някакъв си шут
лицето му присвито във гримаса,
на сън говори като луд -
по мене плюе, да не ме урчаса...
И други някакви си същества
влудяващо гъдилкат ми краката
и тъкмо като ще крещя,
парцали тъпчат ми в устата...
И стъпвам на земя изгнила,
потъвам бавно...корен някакъв -
с надежда поглед съм втрещила,
но всмуква ме боклука... всякакъв
Събуждам се, ръцете цели в рани
навивам на пижамата ръкавите
и стиснала със лепкащите длани
на топка правя с яд чаршафите...
И тъй, кошмара идва нощем,
като вампир със кръст го плаша
присмива ми се с кикот мощен -
Поиска ли, ще ме превърне в каша...
Все някога докрай ще ме убие,
страха изчезвал след смъртта...
В смразяващото утро ми се крие
и връща се отново със нощта...