автор: Jenia

Ще ви кажа, но кратко,
че отново съм в стрес!
Нямам време за разказ,
не сега, не и днес.

Мъча се да нанюхам
някой пробив голям,
ала нямам сполука…
нито тук, нито там.

Други как са успели…
ей това не разбрах.
Не, не липсва ми смелост…
от провал ме е страх.

Затова все се лутам
и търча всеки ден,
да не би да изпусна
някой важен момент.

Страх ме е, без да искам,
да не го хване друг,
аз да търся на изток,
той да чака на юг.

А и север, и запад…
ох, боли ме глава!
Затова бързам, драпам,
да не го изтърва.

Ах, животът е кратък,
едночасов концерт…
тичам, бързам нататък
и размахвам ръце.

Гледам вече пред мене
странен някакъв град.
Сбърках ли? Притеснена
бързо хуквам назад!

Или трябваше, май че,
да се пробвам… не знам.
Не реших се обаче…
нито тук, нито там.

Ето, пак падна здрача!
Как да гледам напред…
Спирам. Ще си поплача…
цял Живот без късмет.