автор: ringo

(Акростих)

В работно време се наложи вчера
Д а си прескоча спешно до дома.
Е дна експрес-покана за вечеря
Н аумил бях за моята жена.

К огато мушнах ключа във бравАта,
А з още в следващия миг разбрах -
Т о ясно бе - подпряна бе вратата!
О т кой, защо и как - не проумях.

Т а почнах нервно аз да тропам вкъщи,
О твори ми любимата жена -
З адъхана, смутена - се намръщи,
И зпаднала във криза, изкрещя:

К акво сега, проверки ли ми правиш?
А аз прекрачих входната врата -
К ъм кухнята...Как туй да се забрави...
Н а прага там направо изтрещях...

Е дин субект...ми той...без гащи,
У силено ...поправяше...котлон!
М и причерня ми...Че като го сгащих...
И зхвърлих го от родния ми дом!

Р азумен мъж до днес се имах, бате!
А този път съвсем избудалях...
М и, булката?...И нея я изпратих!
Е, кво да правя?...Станах си за смях!

Б е, как съм още жив, не го разбирам.
А з съм човек с достойнство, интелект...
Т я, моята, това да ми сервира?!...
Е мъж да бе!...То - гологъз субект!...