автор: traveling_musician

Дълъг ден черен хляб ми опече.
Де да кацне нощта - без нозе гълъбица?
През очите на черното вино изтече
и земята под моята стара черница.

По пътеката всеки камък се спъва.
Всеки гьол е до шия затънал.

У дома ще узная имам ли къща.
Ще си бъда късмета, от гурбета изяден.
Там се чакам на прага, да се посрещам
и да се изпращам по бащински...

По небето светлиците пътя си губят.
Всеки фар край морето се лута.

Зад сълзата, която скрива луната,
ме живееш, любов, недосбъдната.
Все надзърташ на пръсти над облака
и ми пращаш крилете, от тебе откъснати.

Но аз не съм онзи пътник на гарата.
Аз съм своето куцо товарно магаре.