автор: borrco

Нощ.
Във мрак обсебена е цялата земя.
Небе.
Във плен отведена е нежната луна
от облаци
зловещи,
а малките звезди
горещи
изгубени са
за света.
Път.
Във камъни и пепел немощни нозе се влачат.
Гора.
Във клони сухи тъжно ветровете плачат
със воя си
неясен,
а гарваните
в безпорядъка ужасен
на сплетени корони
грачат.
Ум.
С размътено съзнание във сън мечтая.
Сърце.
С копнежи своеволни опасната игра играя
и стъпил безразсъдно
на ръба
на зинала да ме погълне
пропастта,
какво ли ме очаква
аз не зная.
Страх.
Нахлува в мен свирепо чувство непознато.
Грях.
Смразява ме и ме завлича ужас като блато
със своята нечистота
и мърсотия
и чувствам как отвътре
гния,
и шлака е талантът ми,
а не е злато.
Прошка.
Едно сърце пожертва се за мен.
Мир.
Усетил чувство ново, аз съм обновен
като човек в живота си
напълно друг
и вече спрял да се върти
във кръг,
със радост съм изпълнен
и обнадежден.
Душа.
С копнеж нагоре вдигам своята ръка.
Дух.
С решение непроменимо днес вървя към новата страна
по стръмните пътеки
на живота.
За сила и кураж
поглеждам към Голгота
и пия със наслада
живата вода.
Поле.
В плодородната земя живот се ражда.
Простор.
В закона безграничен волята изгражда
свободата на човека-роб,
до този ден
на страстите си зли
задържан в плен,
но ето, със нектара на небето
утолява вече всяка жажда.
Земя.
В недра дълбоки там едно сърце гори.
Ден.
В лъчи небесни цялата земя блести
със новата си
приказна премяна
и със пречудна красота отправя
своята покана
да не тлеем, а живеем
със надежди вечни и мечти.