автор: _katerina_

Трапезарията приличаше на приказна градина.
Имаше колони , приличащи на дървени стволове, а короните им - на палмови листа. Между тях имаше други, подобни на лотосови стебла, с разтварящи се пъпки. И всички бяха боядисани с восъчни бои в естествените им цветове. Таванът беше тюркоазно син -като небето над величествен Египет.
Ехнатон седеше в голямо позлатено кресло , обсипано с перли. Подобно кресло очакваше и царицата . До креслата имаше махагонови масички , отрупани с екзотични плодове . Множество слуги подаваха от сребърни подноси месо , риба и хляб на фараона . Захи стоеше неотлъчно до него и му наливаше кехлибарено вино.
Когато видя Нефертити , Ехнатон почти скочи на крака , прегърна я силно и я обсипа с множество целувки . Поведе я нежно към седефеното й кресло.
Царицата имаше ледено изражение и се владееше до съвършенство. С горда походка зае своето място.
- Скъпи Ехнатон , светлина на дните ми ,имам нужда от твоето съгласие . Както знаеш в близко време Солеба ще е готова за Посвещението . Моля те за разрешение аз да я въведа в това тайнство . Знаеш тиванските жреци търсят начин да си възвърнат силата . Имаме нужда от доверени хора . Както сме си говорили Бог е един - нашето Слънце . И няма значение как ще го наричаме , но това те не го знаят и не могат да го разберат . В това е нашата сила .Трябва да неутрализираме тяхното влияние върху народа на Египет .
Ехнатон гледаше с опиянение и огромна любов своята царица и попиваше всяка нейна дума .
- Да скъпа моя красавице . Благодарение на теб намерих своя Бог . Той ще ни направлява в делата и пътя ни . Ти си неговото олицетворение на Земята ! Едва ли бих могъл да срещна по-умна и по-достойна царица . Имаш моето съгласие слънце на душата ми!
В залата влязоха няколко танцьорки и музиканти с арфи. Фараонът даде знак да започнат своето представление.
Нежна музика се разля като сладък аромат във въздуха. Грациозните тела на девойките се полюшваха като цветя, галени от топъл бриз.
В друга част на града главнокомандващият войската Ай очакваше някого.
Звездите проблясваха като малки фенерчета в мастилената тъма . Наоколо имаше множество редици вертикално поставени каменни плочи . Стелите имаха релефи от двете си страни , но в нощта трудно се различаваха техните образи и картини .Луната се оглеждаше кокетно в една от тях и Ай видя изображението- Ехнатон седеше на своя трон . Над него грееше слънцето , чиито лъчи стигаха до фараона и завършваха с ръце , държащи Анх .
Ай беше жрец , но не разбираше какво толкова има в този жезъл , та така го обожествяваха . Беше чувал , че жриците на Нефертити лекували с него болни деца , но не вярваше на тези приказки .Сигурно и това беше част от играта на фараона и неговата съпруга .
- Точно навреме идваш Зок -Ха -обърна се той към новопристигналия .- Какви са новините от Тива?
- Жреците са готови на крайни мерки . Фараонът ни изостави . Много от храмовете запустяха . Немху го подкрепят и приемат неговият нов бог .
- Да , така е . Неприятното е , че от тях той издигна нови жреци , обособи нова аристокрация . А нас ни отхвърля . Хетите постоянно ни атакуват . Египет губи сила и позиции заради един мечтател .
- Тази Нефертити се оказа много умна и е трудна за манипулиране .
- Моята войска е силна Зок -Ха . Ти подготвяй жреците в Тива - ако се нсаложи ще убием Ехнатон и ще отстраним царицата .Ще си върнем позициите .Може пък да я омъжим за някой хетски или нубийски цар .Така ще заздравим позициите с враговете .
- Не съм убеден , че това е най-добрата идея .Тази жена като че ли е обладана от самият Бог , въпреки че не го приемаме . С такъв противник трудно ще се справим .
Двамата жреци се поклониха един на друг , загърнаха се в леопардовите си кожи и потеглиха в различни посоки .

( следва )
____
По материали от книгата "Задочни репортажи от съзвездието Северен кръст" на Цветана Качерилска /florans/