отделям бавно гръбнака на рибата
и ровя с вилицата из корема й.
опашката прилича на сърце
което е загубило душата си.
пречупвам с палец хрупкавите перки,
опръскани с доматен сос и тиня.
изтръгнала е домакинята хрилете й
с последната следа от кислород и памет.
тогава ме попитаха кого обичам.
Никого, отвръщам аз,
докато дъвча обгорялата опашка.