автор: Caniko

  Зимата в северните Японски острови е особено красива и е любима тема на поети и художници. Много легенди и приказки са посветени на зимните вълшебства – въображаеми и реални, красиви и страшни Преразказах някои от тях с надеждата да успея да предам духа и внушенията, които носят, защото те са едно докосване до тайните на японската култура.

      Новогодишна торта
  Сред заснежените планини на северна Япония в скромна дървена хижа живеели Емико и Танака. Живеели бедно, но умеели да изпълват дните си с радост. Имали звездното небе, девствената гора, утрото и залеза … – усещали дъха на всемира.   Една година снегът подранил и станало така, че зимата ги изненадала. Не успели да продадат изработените мебели и нямали достатъчно пари за зимните месеци.
  Неусетно се изнизвало времето и ето оставали броени дни до края на годината. Като всяко семейство и те започнали да се подготвят за новогодишния празник. Почистили стаите, подредили домашния олтар. Танака донесъл клони от бор, от бамбук и от праскова, с които оформил семейното кадомачи. По боровите клони Боговете ще влязат в дома им, бамбукът ще ги пази здрави, а прасковата ще ги дари със щастие и радост през настъпващата година. Не забравили да окачат и сребърната камбанка.
  Като че ли всичко било наред. Танака погледнал жена си и ú казал.
  - Жалко, че не можем да си купим новогодишна оризова торта, но за няколко оризови сладки съм скътал малко пари. Ще ида до града да ги купя.
  - Скъпи, аз изплетох пет бамбукови шапки. Може би някой ще ги купи и тогава ще имаме и оризова торта и мандарини на трапезата.
  Отишъл Танака в града, но за зла участ извила снежна буря и улиците за миг опустели. Нямало на кого да предложи стоката си. Не успял да купи и оризови сладки. С известна тъга в душата си поел по обратния път към дома. Някъде по средата спрял да отдъхне. На близката поляна имало шест каменни статуи на Жизо – бог, покровител на децата. Самият Жизо бил дете. Снегът бил обилен, а денят студен. Станало му жал за малките Жизо. Изчистил снега от красивите им главички, разтворил чантата си и извадил шапките.
  - Много е студено, милички. На всеки ще сложа шапка и ще се почувствате по-добре.
  Жизо били шест, а Танака имал пет шапки. Това го смутило, но за кратко. Имал още една! - тази на собствената му глава. Погледнал каменните статуи и му станало светло и приятно.
  Когато се прибрал, Емико възкликнала:
  - Целият си в сняг. Нямаш и шапка. Ела до огнището да се стоплиш. Ще ти приготвя и топъл чай. Не е добре да се разболееш за празника. Кажи продаде ли шапките, какво купи?
  - Скъпа Емико, много съм виновен пред теб. Не само, че не продадох шапките, но и петте заедно с моята подарих на шест каменни статуи. Малките Жизо бяха гологлави в студения ден и ми дожаля за тях. Моля те да ми простиш. Ти си положила много труд да ги изплетеш … Виновен съм …
  - Танака, замълчи. Това, което ми разказа е много хубаво. Гордея се с теб. Сърцето ти е милосърдно и благородно. А всяка сторена добрина е неоценимо богатство за нашите души.
  Около час преди полунощ Емико и Танака отворили вратите на олтара, запалили тамян от сандалово дърво и заели молитвена поза. 108 пъти звънът на сребърната камбанка отеквал в тишината на нощта, за да ги пречисти от 108-те земни изкушения.
  Настъпила Новата година. Важно било какво ще е първото нещо, което ще направят. Емико погледнала Танака:
  - Посвири ми на кото*, а аз ще попея. Нека срещнем годината с песен и дано дните ни са красиви като звуците на вълшебното кото.
Тогава дочули детски хор да пее О`шогатцу - честита Нова година! Странно?! Може би така им се счува. Но песента звучала все по-ясно и по-ясно, докато дочули тропот пред вратата си. Спогледали се. Весело певците запели:
     Добрият Танака
     Топли шапки ни дари
     Изплетени от Емико
     За тях тя не тъжи!
     Сега ще ги дарим
     И с любов благословим!
  Отворили вратата и с изумление видели огромна оризова торта и пълен кош с мандарини. В далечината шест малки Жизо с бамбукови шапки пеели и бодро крачели по заснежената пътека.

---------
* японска арфа