Заповедта за мобилизация е получена в 26-ти пехотен пернишки полк на 9-ти септември 1915 година с телеграма от началника на Седма Рилска дивизионна област. Разпоредено е 3-та дружина, която квартирува в Дупница, веднага да тръгне за Радомир. По това време командир на полка е полковник Климент Джеров.
Ето какво разказва един съвременник на събитията в Радомир по онова време: „От селата, на групи и по единично, започнаха да пристигат запасните войници. По загорелите им от слънцето лица не се четеше загриженост, някои даже идеха с гайди и с гъдулки. В продължение на първото денонощие след обявяването на мобилизацията те изпълниха улиците на Радомир и широкия казармен двор. На другия ден попълниха кадрите на 26 и 53 пехотни полкове, които след 3-4 дена бяха напълно мобилизирани и чакаха заповед за тръгване.” На 14-ти септември 3-та дружина с ½ картечна рота излиза от състава на полка и се отправя към Църваришките ханове и сръбската граница. На 18-ти полк. Джеров е откомандирован за командир на 21-ви пехотен Средногорски полк и по-късно ще загине геройски на Битолския фронт. Начело временно застава майор Стоянов. На 24-ти септември 26-ти полк (1-ва, 2-ра и 4-та дружина, ½ картечна рота, нестроева рота и парков взвод) минава в разпореждане на 1-ва пехотна Софийска дивизия. Впоследствие полкът е подчиняван на различни бойни съединения – Конната бригада, 5-та Дунавска, 7-ма Рилска дивизия. На 25-ти септември той е в Трън, където е приет от новия си командир подп. Сава Колев Мъдров. На 30-ти септември 26-ти пехотен Пернишки полк се състои от:
Щаб – 4 офицери; 56 офицери; 4 лекари; 4 чиновници; 4955 долни чинове; 1511 коне; 50 коли.
Ден по-късно тържествено е прочетена следната заповед:
„Офицери, подофицери и войници!
Днес България обяви война на Сърбия. От днес започва великото дело за разплата с тази коварна страна, която от векове се е изпречвала на пътя на нашия напредък и всячески се е стремила да ни ограбва и напада. Пресно е във вашата памет подлото нападение, което те извършиха по време на нашето съединение през 1885 г.! По-прясна е измяната, която завистливите сърби извършиха към нас, като наши съюзници през 1913 г., когато преди 3 г. ние подадохме братска ръка за съвместна работа и когато нашите храбри войски проливаха изобилно кръвта си при Одрин, Бунархисар, Люле-Бургас, Чаталджа и Булаир, те нахално се настаниха в Македония, която според съюзния договор принадлежеше нам. Още не свършена войната, пред нашите очи, като съюзници, те започнаха там своето разбойническо дело, затвориха нашите църкви и училища, прогониха нашите свещеници и учители и с всички сили се заеха да изкоренят всичко българско. По-после те не се засрамиха да се съюзят с нашите съседи, за да ни ограбят още повече и да ни унищожат. И извършиха великото престъпление, което на всинца ви е известно. Те отнеха плодовете на нашите победи и нанесоха раната, която още зее в тялото на майка България...”
Съгласно заповедта от 2-ри октомври, бригадата трябва да отхвърли противника към Сурдулица и назад към Морава, след което да разруши съобщенията Враня – Ниш. Граничната линия минава през върховете Букова глава и Панчин гроб, но още преди обявяването на войната сърбите са изтикали нашата погранична стража и са заели тези два върха, превръщайки ги в истински крепости. Това е една от причините цар Фердинанд да заяви в Манифеста: „Сърбия...в озлоблението и алчността си нападна дори собствената ни територия...”. 26-ти пехотен полк има за задача да настъпи в 6 ч. на 3-ти октомври, да завземе връх Букова глава и да се укрепи там. Местността на предстоящия бой е планинска, с високи баири, голи и стръмни планински скатове. Букова глава господства над всички пътища от север и изток, които минават край южния край на Власинското блато и отиват към Сурдулица и долината на Морава. Наблизо е и единственото шосе Трън – Клисура. Времето е облачно и мъгливо. Върховете Плоча и Кървави камък са покрити със сняг. Изходен пункт за атаката е височината Цветков гроб, където са разположени 2-ра и 5-та батарея. 1-ва дружина настъпва от северозапад, а 2-ра – от юг. Боят започва в 14 ч. Час по-късно артилерийският огън се съсредоточава на Букова глава. Малко след това атакува и пехотата. Ударени от артилерийска и картечна стрелба и разколебани от стремителното движение на нашите войници, сърбите оказват все по-слаба съпротива. Към 17 ч. те напускат Букова глава в голямо бягство, като дават 20 души пленници и изоставят стотина пушки, няколко сандъка с патрони и кухни с готова храна. Оцелелите заемат хребета Елдишка. Същевременно на командната височина Панчин гроб е разположена 2-ра дружина от 17-ти сръбски полк с картечници и артилерийска подкрепа от Власинските ханове. Движението на войските ни към Сурдулица не е възможно преди завземането на Панчин гроб (1683 м.).
В 10 ч. на 4-ти октомври е дадена заповед на командира на 1-ви ескадрон от 1-ви конен на Негово Величество полк ротмистър Стоянов да разузнае противника на Панчин гроб и при поддръжката на 3-та рота от 26-ти полк да очисти района северно от него и на всяка цена да се помъчи да завземе Божичкия граничен пост. На енергичния и предприемчив ротмистър тази задача се видяла твърде незначителна и в съгласие с командира на 3-та рота поручик Димитър Богданов, той решил да атакува Панчин гроб. Възползвайки се от мъглата и с помощта на опитен водач, в 7 ч. сутринта ротата тръгва от с. Божица срещу сърбите, които били здраво окопани, а на самия връх се издигал грамаден редут. След няколко часа войниците ни тихомълком заемат първия гребен от стръмния скат на Панчин гроб, водени от нисичкия си 23-годишен командир с руси мустачки и възкъдрава руса коса, над която фуражката винаги е накривена. Гъста мъгла обвива върха. По дадения условен сигнал веригите ни наново пропълзяват напред и се доближават на 100 крачки от позицията на противника. Изведнъж сръбски патрул гръмва срещу десния фланг на ротата, след което бяга назад. Втори взвод под командата на подпоручик Стоимен Христов Кашокеев, родом от Дупница, без да дочака заповед, открива силен огън, който е подхванат от цялата верига. Сръбските роти, двете картечници и двете скорострелни оръдия отговарят. Върхът ечи. Не след дълго залегналата верига става права и се чуват гласове: „Искаме атака, господин поручик, време е за атака!” Офицерски кандидат Никола Таманджиев от гр. Трън излиза напред и с мощен вик „Напред, на нож – Ура! – Напред, момчета!” увлича след себе си около две отделения от взвода всред град от куршуми. Примерът им е последван и от останалите. Младши подофицер Георги Минтов от село Извор, Радомирско, повежда отделението си напред, нахвърля се яростно на нож върху врага и „го намушква по български”. Една сръбска бомба пада пред краката на Минтов, но преди да се пръсне, той я грабва и хвърля обратно, като откъсва главата на един и наранява други. Докато се води боят, конниците обхождат от север и се явяват във фланг и тил на противника, с което внасят страшна паника в редиците му. Изненаданите сърби побягнали, дирейки спасение на следващия връх 1685, при което мнозина били посечени от ескадрона, а други – измушкани с щикове от пехотата. Сияещи от радост, българите заемат позицията на Панчин гроб. В този бой сърбите дават 200 души убити и 30 пленници, а от наша страна има само един убит и петима ранени. Междувременно 2-ра дружина настъпва, а 1-ва е спряна при хребета до Лалитинската махала, където е посрещната със силен пушечен и картечен огън. Завързал се ожесточен бой, на който е турен край към 18 ч. поради падналата гъста мъгла.
В 10 ч. на 5-ти октомври за Панчин гроб са изпратени 5-та и 6-та рота и 6-та с.с. батарея. Оръдията затъват по лошите пътища към върха, а гъстата мъгла, вместо да се разсее, като че ли още повече се сгъстява. Командирите решават да се възползват от времето и да изненадат сърбите с артилерийски огън и атаката на две роти. Напред на разузнаване са изпратени шестима доброволци от 7-ма рота. Един от тях – Павел Зарев Митов от с. Углярци е пронизан от 6 куршума и пада убит. Към 16.30 батареята буквално е изнесена на ръце върху билото на Панчин гроб. Една седловина, покрита с трева и някакви 700 – 800 метра отделят войниците ни от сърбите. Вляво и вдясно към дълбоките долове се спускат стръмни склонове, по които трябва да настъпят 5-та и 6-та рота, за да атакуват фланговете на противника. В 17 ч. батареята открива ураганен огън. Сърбите отговарят с картечна и пушечна стрелба, а след малко се обажда и батареята от училището при Власинските ханове. Чува се как куршумите удрят по щитовете на оръдията. Гранати и парчета олово пищят по всички посоки. Славните ни роти се вдигат на нож. Огънят на противника оредява и скоро престава съвсем. Позицията е в наши ръце, а сърбите се впускат в паническо бягство към Шоин рид, изоставяйки стотина пушки и купища патрони. Над суровия връх се понася оглушителен вик „Ура!”. След новата българска победа, на 5-ти октомври вечерта 3-та рота и батареята остават на Панчин гроб, а останалите роти заемат кота 1685.
От 3-ти до 5-ти октомври 1915 г. силите на 26-ти полк изтласкват противника последователно от позициите му на Букова глава, Панчин гроб и кота 1685. При това положение пред нашите войници стои задачата да атакуват много дълбоко окопаните сърби при Власинските ханове. Замисълът на командването е следният: 1-ва дружина да напредне от линията Симонова махала – хребета Елдишка, а 2-ра дружина да се спусне от хребета Пладнище и да удари в тил противника при хановете. В 9.45 ч. на 6-ти октомври 2-ра дружина атакува неочаквано противника, но попада под силен огън от близко разстояние. Гъстата мъгла затруднява действията. Веднага се включва и 1-ва дружина. Енергично и с въодушевление, ротите ни настъпват крачка по крачка и с нож и „Ура!” завладяват една след друга неприятелските позиции. Духът на войниците е висок. Ефрейтор Лазар Илиев Цветков от 2-ра рота, роден в с. Елов дол, който следи за движението на сърбите, не пропуска да им се подиграе: „Ей ги, господин старши! Гледай как са се окумили като гладни кокошки на дъжд!”. Силният неприятелски огън спира настъплението на втората полурота от 7-ма рота, под командването на фелдфебел Сотир Пейчов Стойнев от с. Кленовик. С личния си пример той увлякъл войниците напред и вдигнал полуротата в атака. Сърбите, стреснати от смелостта и мощното „Ура!”, напускат окопите си. При преследването им ротите и взводовете се разстроили и размесили. Достигнали втора неприятелска линия, те са посрещнати с пушечна и картечна стрелба. Тогава в обърканите ни части настъпва колебание и само след миг паниката е неизбежна, но храбрият фелдфебел се явява на помощ на командира на 8-ма рота поручик Дишков и двамата заедно организират частите и ги устройват на новата позиция. Сърбите забелязват, че редът е възстановен и се отказват от готвената контраатака. След малко стрелбата се прекратява и от двете страни. Тогава Пейчев тръгва сам към неприятеля и се доближава на около 150 крачки от окоп, зает от цяла рота. Онези навярно помислили, че той отива да се предава и не стреляли, но каква била изненадата и яростта им, когато чули как смелият българин им предлага да се предадат те самите! Сърбите откриват огън, но Пейчев сполучил да се върне жив и здрав при полуротата си.
На артилерията е заповядано да се приближи и заеме изгодни позиции, в случай че мъглата се вдигне. Взвод от 4-та с.с. батарея излиза на открито и най-ефикасно подпомага настъплението на 1-ва дружина. Сръбската артилерия поразява едно от оръдията, а батарейния командир капитан Козаров е тежко ранен. За да поддържат духа на войската други два наши артилерийски взвода излизат на стрелкова позиция и успяват да накарат неприятеля да замълчи. Драматично е положението на кота 1250, заета от крайният десен фланг на сърбите. Срещу него е изпратена 8-ма рота. След пладне 1-ви и 4-ти взвод успяват да заемат изоставени вече сръбски окопи и повеждат убийствен огън срещу противниците. Някои от тях започват да се предават, други се опитват да бягат, а трети продължават съпротивата. Като вижда това, ротният командир атакува главния сръбски окоп с 60 юнаци. Позицията е превзета, а 25 едри сръбски доброволци са пленени. Мощното „Ура!” на тия 60 гърла се разнася из Шоин рид, а ехото донася друг вик „Ура!” – на техните другари от 5-та, 6-та, 7-ма, 2-ра, 15-та и др. роти, които учудени гледат как враговете бягат от окопите си и още по-учудени слушат българският боен вик да ечи над височината, от която преди малко идеше сръбски пехотен и картечен огън. Окуражени от новата победа, ротите ни устремно атакуват центъра и левия фланг на противника...
Към 16 ч. сърбите се вдигат на контраатака, но са посрещнати със силен огън, особено картечен от 2-ра дружина, и се връщат назад с големи загуби. Около 17.30 ч. боят затихва. От българска страна ранени са кап. Велчев, подпор. Михов, поручик Василиев, подпор. Димитров. Тежко ранен и по-късно починал е кап. Козаров. Даваме също 48 убити долни чинове, 137 ранени и един изчезнал. Нощта е напрегната. Войниците ни са принудени да се укрепват в тъмното на ново, непознато за тях място. „Смрачава се, момчета”, обръща се към всеки взвод поотделно командирът на 8-ма рота, „Ние до сега все преследвахме неприятеля, пропъдихме го от Букова глава и Панчин гроб, пропъдихме го и от тази височина, като го жестоко наказахме, а сега остава да му нанесем последния удар. По-малко сме от него, но сме по-силни. Тази нощ няма да спим, а усилено ще работим и ще бдим, за да не би да ни изненада. За нас тази позиция е нова и неизвестна, затова бъдете предпазливи. Ротата ни е на фланга, затова сега трябва да бъдем по-внимателни от всякога. Вие знаете, че неприятелят се стреми винаги да обхване фланга на една войскова част, затова и сега нашата задача е много трудна и тежка. Ние трябва да пазим не само фланга на дружината, но и тая на полка; ако неприятеля обхване фланга на ротата и ни заобиколи, това ще реши и съдбата на полка, тук ще се жертваме всички, за да запазим не само честта на 8-ма рота, но и тая на полка, на армията.”
Настава гробно мълчание. Нощта със своя мрак и мъглата правят полесражението още по-тайнствено и страшно. Войниците се пръсват като рой трудолюбиви пчели и с особено усърдие започват работата по укрепването. Глухият тропот на мотиките и лопатите нарушават нощната тишина, започва да вали дъжд, който се обръща на ситен сняг, духа и студен вятър, пронизващ и смразяващ.
На 7-ми октомври сутринта противникът се намира в окопите си по Шоин рид, а нашите заемат позиция от височината до Дамянчова махала до блатото, като 1-ва дружина е вдясно, а 2-ра – вляво. Около 14 ч. сърбите, възползвайки се от мъглата, започват атака и достигат до самите окопи на 5-та и 7-ма рота. Изненадани и уплашени, някои войници отстъпват. Моментът е критичен. И тук, обърнете внимание, началниците офицери и подофицери излизат напред и повеждат частите си. С дружно „Ура!” и хвърляне на бомби онези са върнати обратно. Те повтарят няколко пъти атаката си, но са отбити с големи загуби.
Благодарение на мъглата и мъртвите пространства, сърбите излизат на 50 крачки от позициите на 8-ма рота. Ротният командир и фелдфебел Евдоки Стоянов от с. Долни Раковец повеждат последните резерви към предната линия. Само на 2 крачки от окопа смелият фелдфебел пада убит. Той умира, но духът му живее във войниците, които води. С няколко бомби и страшното си „Ура!” нашите отделения връщат назад сърбите, които панически бягат към дола, гората и мъртвото пространство, защото само там могат да избегнат отмъщението.
На десния фланг срещу 1-ва дружина е по-спокойно, но още по-надясно, на Клисурския граничен пост части от 26-ти полк водят епични боеве срещу превъзхождащ противник. На 5-ти октомври 1915 г. 13-та и 16-та рота под началничеството на капитан Илия Стоянов получават заповед да заемат и отбраняват поста „Клисура”, като по този начин прикриват силите, действащи към Шоин рид и Чемерика. Противникът е на 1000 крачки, при сръбския Клисурски пост. Гъста, непрогледна мъгла покрива позицията. От време на време се изсипва дъжд, придружен от студен вятър. 5-ти и 6-ти октомври минават спокойно. На 7-ми към 11 часа шест сръбски роти и две картечници от Доброволческия полк почти незабелязано се доближават до нашите окопи и атакуват стремително. Те са командвани от майор Вук Попович, организаторът на печално известната „Черна ръка”, избила и прогонила от Македония българската интелигенция. Целта е да се заеме пътя към Клисура – Трън, от където войските при Власинското блато получават продоволствие, да им се явят в гърба и да ги унищожат. Завързва се ожесточен бой. Точно по Вазовски щурмът е отчаян, а отпорът е лют. Възползвайки се от численото си преимущество, противникът обхваща и двата ни фланга. Защитниците, като дават убити и ранени, отстъпват към резервите. Сърбите заемат позицията и поста Клисура и продължават напред. При това положение началникът на участъка капитан Стоянов решава да контраатакува и разбие с резервите неприятелския център, като началниците на подучастъци подпоручик Пенев и подпоручик Йорданов също трябва да контраатакуват и завземат окопите си. Начело на резерва капитан Стоянов се насочва към поста Клисура и заповядва на сигналиста да свири атака. Сърбите ги посрещат с град от куршуми, при което сигналистът пада ранен. Тогава капитан Стоянов грабва тръбата и сам свири за атака, увличайки напред и отстъпващите войници. На три пъти сърбите се опитват да ги спрат с бомби и силен пушечен огън, но нашите продължават атаката, решени на всяка цена да разбият неприятелския център и да завземат Чуката – ключа на позицията. Вдясно от капитана се явяват два взвода от 16-та рота, водени от смелите и енергични подпоручик Димитров и офицерски кандидат школник Шонов. Обединените им сили контраатакуват заедно за четвърти път и успяват да си върната поста. Противникът се оттегля на последната си позиция – Чуката. Съзнавайки, че в момента е необходим личен началнически пример, капитан Стоянов излиза пред всички и с вик „Напред, след мен!” се изкачва пръв на Чуката и хвърля бомба. Вдясно той е последван от неустрашимите Димитров и Шонов и от войниците, които с гръмко „Ура!” яростно се хвърлят в атака на нож. За миг Чуката и окопите около нея се покриват с топлите стенещи тела на противника. С нейното завземане позицията е осигурена. След разбиването на неприятелския център левият и десният ни фланг също настъпват и заемат окопите си. Боят е прекратен към 21 ч., като нашите дават 22 убити и 58 ранени, между които ранен тежко командирът на 16-та рота подпоручик Йорданов, по-късно починал. Сръбските жертви са 120 убити и неизвестен брой ранени.
На 8-ми октомври боят при Шоин рид започва с артилерийска канонада. Под нейно прикритие в 16.30 ч. неприятелят предприел настъпление срещу 2-ра дружина и главно – срещу 8-ма рота с не по-малко от една дружина. Със силен огън и бомби сърбите два пъти са връщани назад. Последната и най-решителна атака е срещу 3-ти взвод, който държи левия фланг. За да разколебае духа на шепата наши храбреци, вражеската артилерия ги засипва с бесен ураган от гранати. Зад и пред окопите зейват грамадни ями. Въздухът се цепи, желязото трещи, цели облаци от пясък и камъни хвърчат във въздуха. Ад посред бял ден! Би помислил човек, че само трупове, ръце и крака се търкалят в окопите, така заблуждават и сръбските офицери своите войници, като им казват, че никакви „бугараши” няма да срещнат пред себе си, защото те всички били избити. И ето, сърбите започват да се катерят по височината срещу окопа на 3-ти взвод. Секретите, очите и ушите на взвода, изскачат от своите прикрития и тичат полунаведени: „Господин подпоручик, сърбите настъпват. Едни... едни идат право на окопа, а другите искат да ни заобиколят. Ох, изпадна ми душата... уморих се, много стръмно... Не бой се бе, хлапак, тук нали сме ние, а там на фронта има едно отделение, ще ги отбием.”, прекъсва го старши подофицерът Стоян Йоцев от с. Врабча, Трънско. Куршумите пеят своята песен, гранатите не дават спокойствие нито минута. Към най-опасното място са изпратени подкрепления, там отива и Йоцев, окичен с патрондаши, стиснал в дясната си ръка манлихерата, а в лявата – бомба. Сърбите настъпват в гъсти редици с твърдото решение да атакуват окопа, където е останало само едно отделение. Командващият подпоручик е контузен от граната и лежи, затрупан с пръст. Отделението му поддържа огъня. „Господин старши, казват че подпоручикът е убит, що да правим?”, донася един войник на Йоцев. Командата е само една: „Юнаци, напред, на нож!”. Смелият трънчанин повежда подкрепленията във фланг на неприятеля, който е разбит и обърнат в паническо бягство. След половин час на позицията всичко е спокойно. Когато нощта хвърля своето було, пред фронта на 3-ти взвод лежат 37 обезобразени вражески трупа, а от дола се чуват само тежки стенания и сърцераздирателни писъци.
От 9-ти до 15-ти октомври 26-ти полк води отбранителни сражения. Той е в състав: 1-ва и 2-ра дружина, 14-та, 15 и 16-та рота (придадена от десния участък) и картечната рота, подкрепени от конен полуескадрон и 4-та, 5-та и 6-та с.с. батареи. Срещу тях са целият 17-ти сръбски пехотен полк с един батальон от Моравската дивизия 2-ри позив и две и половина батареи. Войниците ни са в лошо състояние. Непрекъснато мокри и измръзнали в окопите, те страдат от отичане на краката и диария. На 14-ти октомври 2-ра рота заема позиция при хановете на Власинското блато. Сърбите са на около 600 крачки по североизточните склонове на височината. Към 10.30 ч. те настъпват с една дружина пред участъка на 2-ра и 8-ма рота под прикритието на силен артилерийски, картечен и пушечен огън. Нашите откриват честа стрелба по врага. Тъкмо в разгара на боя привършват патроните, а противникът пълзи напред. Още миг и всичко е загубено. „Момчета, дръжте се, аз ще донеса патрони!”, извиква ефрейтор Велин Стоянов Славков от с. Мурино и изчезва зад окопите, последван от редник Владимир Иванов Копривски от с. Фролош, Дупнишко. Въпреки дъжда от олово, те успяват да снабдят ротата с муниции, но част от неприятелската верига вече се е добрала до мъртвото пространство пред самите ни окопи. „Нима ще ги оставим под носа ни да се домъкнат?”, обръща се към взвода си старши подофицер Георги Гюров Пешов от с. Радово, Трънско - „След мен – напред!”. На прибежки войниците следват смелия си началник, който пада ранен сред адския огън. Командването поема старши подофицер Димитър Кръстев Резаков от с. Радибош. Шепата храбреци се нахвърлят върху сърбите с гръмогласен вик „Ура!”. Макар и по-многочислени, онези не удържат на напора и удрят на бяг, оставяйки след себе си множество трупове, пленници и военни материали. Сръбската атака е отбита и в другите участъци.