Нощта си ляга, уморена от поезия,
от стонове и кучи лай.
Прибра бавно изтощената луна,
и тихо се отърсва от метафори.
Отива си със ранните любовници,
озъртащи се плахо за законния,
със кашлица от първата цигара,
която е последна, обещавам.
Завива се със романтични обещания,
които ще забрави след минута,
загася си последните звезди
и тихо се унася във мечти за грях.