автор: ringo

Ти си моето момиче, аз съм твоето момче.
Сиви къдрици обкичват днес любимото лице.

Бръчките не забелязвам (то ги има - аз си знам),
бодро в мене отбелязвам: "Не е мръднала ни грам!"

Във очите - обич тиха, щом останем пак сами.
След децата всичко стихва, после - месец сиви дни.

До прозореца безмълвна, честичко стоиш така.
Аз, със нежност преизпълнен, те докосвам със ръка.

Милвам слабичкото рамо, ти отпускаш се във мен.
Хубаво е, че сме двама в делника обикновен!

Ти към мене се обръщаш, галиш моята коса:
"Мили, що не се обръснеш? Знаеш- дращиш ме така!"

Устни с устните се срещат...Пламва милото лице...
Гаснат светлини отсреща...Тупка твоето сърце...

После двама ни обгръща с часове любовен мрак,
на целувките отвръщаш с нежен шепот: "Искам пак!..."

И след туй изнемощели, пак един до друг лежим...
"Боже, ний сме полудели!...Докога ще се търпим!..."