Аз зная колко изтърпя -
очите ми видяха, твойта болка
и колко дълго ти не спа
в издирването на надежда малка...
Подтиснал мъката във теб -
умееш радости да ми доставяш,
с едничка дума само, сложи ред
в послание, което ми даряваш...
За мене посади дръвче -
как искам, плодовете му да вкуся
Във клоните му мъничко звънче
все моят смях ще ти донася...
Направи толкова за мен,
докато в тебе, бурята се бори ...
в сърцето ми горещо приютен,
за тебе то широко се отвори
Какво посял си там, не знам,
но аз съм топла, мила, лъчезарна...
С туптящи вени, сила ще му дам,
защото много съм ти благодарна...