автор: Med_Mastilo

Приседна ми преглътнатата гордост,
а облаците я повърнаха отгоре ми
и бликналият дъжд попари кожата.
Отвориха се рани - стари и забравени,
очите ми се срутиха на масата,
където някой е играл на табла,
спал и ял, и плакал.

Аз ненавиждам този хубав град
и плюя на уютните сладкарнички,
в които майките целуват своите деца,
и кръчмите, в които татковците се напиват.
Повдига ми се от мира навън,
от нежното бърборене във градската градина,
съдбовното тиктакане в часовника.

Аз бягам,
плача и гледам назад,
но бягам.
Краката ми се чупят през коляното,
разкъсва дрехите ми този подбалкански вятър.
Ръцете ми се сгъват като ластици,
увивам ги около шията на непознатите.
Убивам с поглед, с дума, със куршум,
на който пише малкото ми име.
Кървя по роклите на ученичките,
и пиша мръсни думи по стените.
Душа бездомните животни.
По пътя си оставям смрад и гняв,
и бездни с формата на моите кубинки.

Отивам си, но вземам този свят със себе си,
а името ми ще кънти в разрухата.
И нека тържествуват вашите предатели
във огъня на моя ад божествен.