Пак настъпи Октомври... Отново вали,
а дъждът е ужасно студен...
Чак потръпвам неволно... Ти помниш, нали?
Беше същия есенен ден,
както днес... Но, макар и дъждовен, във нас
беше слънчево... Беше - преди!
А сега е различно – подранилия мраз
във дъхът ми оставя следи...
Днес е някак различно. И сиво, без цвят
преминава пъстрата есен.
И макар, че е същия стария свят -
сякаш друга е тихата песен
на тополите... Същите златни листа
днес са просто опадала шума.
Тъжно, тъжно изглежда сега есента,
а дъждът все вали. И не чувам
нищо друго, освен тези капки-сълзи
с ромолене как къпят листата,
после бавно се стичат – на малки реки
и потъват беззвучно в земята...
Аз съм тук – все така безпричинно. И знам
че съм аз – без следа разкаяние...
Ти оставаш във капка, отронена там -
на една мечта разстояние...