автор: Albyrta

Не мога да спра да се възищавам на Сервантес за Дон Кихот.
Свободата е на върха на копието, да. И в най-острото на кучешкия зъб. Продавам хиляди части /часа от свободата си. За пари. За сигурност. За любов. Но още мога да разкъсвам. Имам още ...минути.

...

Единствено се страхувам от себе си. Понякога не мога да озаптя това, което е в мен и е толкова ... жадно.

Би било по - поносимо, ако знаех коя съм. Както всяко диво нещо знае. Свободата е безумно опасна.

Не ни трябва ум, за да я познаем. За нея притежаваме сетива.

...
Обичам да спя. Мразя спането.

Преди намирах за груби, грозни и вулгарни страховете на приятелите си мъже от това да не ги "върже някоя". Но, слава Богу, в един момент техните защитни сили преставха да действат и тези първични страхове заспиваха дълбоко :). И ако знаеш приспивните песни, така и ще си останат. Сега не съм толкова убедена, че това са типични "мъжки" страхове. Но тъй като само жените умеят да пеят приспивни песни, уверявам ви, че е далеч по -трудно да си пееш сама, за да заспиш. Наздраве за будните. И да не забравяме, че колкото и да е близо до смъртта, сънят е жизнена необходимост за тялото и душата. Нищо живо не може да оцелее без сън.

Не се страхувам от "Мразя те" и "Безразличен съм към теб" с тяхното жило за еднократна употреба. "Ненавиждам те" и "Не ме интересуваш" са безполови и безплодни. Нямат лица и най-важното, нямат очи. Най-много ме плашат "Обичам те" и "Не мога без теб". Гледам ги и ровя в празните си джобове. С какво да ги заслужа? С какво да ги нахраня? Как да ги задържа? Как да се грижа за тях? Ще мога ли да ги убия един ден? Да избягам? Или пък ще ме преследват. Те или техните духове.