автор: ZAPP

Улица, погледи ... и нечии очи,
сред стъпки и хора в моите спират,
в краткия миг равен на вечност,
за мене, своите тайни кодират.

За разума - непонятен е кода,
за чувствата - пределно е ясно,
ние сме хора от еднаква порода
препускащи в ежедневие бясно.

Устата упорито тогава мълчи,
очите свободно и шумно говорят,
знаем, че в нещо съдбовно грешим,
но само те...открити.Какво ли да сторят?

Крачка... и вече с тебе сме в гръб,
очите размениха съкровени неща...
Вие се по улицата човешката връв,
за крачка-любов, в безброй-самота.