автор: ivanstefanov

-Здрасти!
-Ъ! Ъ!
-Здрасти викам! Събудих ли те?
-Ъхъ..Кой е?
-Аз съм. Не ми ли позна гласа?
Прехвърлих слушалката на другото ухо. Окото се метна към стената с часовника. Цифрите светят слабо. Два!
-Къде изчезна?
-Ъхъ! Тук съм, тук съм. Ти от къде се обаждаш по сред нощ?
-Каква ти нощ! Тук е сред бял ден.
-Ъ!
Подскочих! Тук е сред нощ! Там е сред бял ден!
По гърба ми полазиха мравки!
-Къна, ти ли си?
-Аз съм, още ли не ми познаваш гласа?
-Къна! От къде се обаждаш?
-Как от къде? Нали знаеш къде съм!
Втресе ме!
-Ами там има ли телефон?
-Че как да няма! Ти май още не си се събудил?
-Събудих се. Събудих се. Къна прощавай, че не дойдох да те изпратя. Научих късно.
-Нищо. Като се видим ще почерпиш.
-Там пие ли се бе Къна?
-Как да се не пие? На корем! Каквото искаш.
-Ами ти нали не пиеш?
-Тук се научих. Кога ще идваш при нас? Не ти ли омръзна там?
-Омръзна ми ама...
-Какво ама. Дигай си чукалата и идвай. То живо-та е тук. Там беше ад.
-Че той на земята ли е бе Къна?
-Не само че е на земята, ами е и при нас. Захвър-ляй всичко и идвай.
-Къна, ами то не става само с желание...
-Става, става! Има сто начина! Само да искаш! Идвай, че ми домъчня за теб.
-Абе и да тръгна, то я се видим, я не се видим. Ти си там, а мен кой ще ме вземе при теб. Аз съм си само за ада, свикнал съм.
-Абе какви ги дрънкаш? Тук ще те носят на ръце. Да знаеш само как се търсят специалисти. А ти си класа. Ще те гледат, като писано яйце.
-Къна, ама там строили се бе?
-Абе как да не се строи? Ами то всичко се мести тук. Нали мечтаеш да правиш небостъргачи? Тук ги правят до облаците. Не си губи времето там! Идвай!
-Мъчно ми е бе Къна.
-Дигай си чукалата и идвай! Чакам те.
Надигам се. Търкам очи. Спя ли, буден ли съм?
-Къна,-викам, къде по точно се намираш?
-Как къде? Не знаеш ли?
-Ами..
Близо година не бях виждал Къната. Наскоро ми дойде на гости наш общ познат. От лаф на лаф, от познат на познат, та стана дума и за Къната.
-Ама ти не знаеш ли, че той умрял?
-Ъ! Прехапах си езика и викам:
-Да не бъркаш?
-Не бъркам. Така чух.
Къната умрял преди няколко месеца. Сега ми звъни по сред нощ и ми разправя, че при него е сред бял ден..
-Не губи време. Идвай! Чакам те!
-Ами как да те намеря?
-Как къде? В Сан Франциско съм.
Шок!
Изтрезнях!