автор: vyatur

Като изгубена сърна от стадо,
се лутах ту тук, ту там
премръзнала, усещах самотата
беззащитна в матото на Горонгоза.

Лъвът надигна свойта грива,
безгрешно жертвата съзря,
със скок нападна той сърната
и всичко свърши тук.

След него тигъра пристигна,
на пир се той отдаде,
чакалите се вият вече горе,
в очакване на своя ред.

Но ти ловецо, по-страшен си от тях,
защото стреляш от засада
и целиш жертвата самотна,
за удоволствие и гавра.

От красивата, добра сърна,
остана само кокал и мечта.
За това, че вярна е била
и преданно обичала е тя.