автор: arkoudaki

Ако няма с кого да изпиеш кафето си,
животът е труден, нали?
Поглъща те сивото ежедневие
и дългите тягостни дни.
Лицето усмивката губи,
сърцето самотно тъжно реди:
ту яростни клетви пропити със сълзи,
ту плахи молитви във унес шепти.
Ако няма с кого да изпиеш кафето си,
животът е труден, но ти надеждата намери,
че утре ще има някой,
който до теб с любов да седи.