автор: pittia

Луда вода си.
Никога газена,
непрегърната
и неизпита.

Целуваш се в въздуха,
бягаш със вятъра
и от теб тъмни
птици излитат.

Луда вода,
буйна, негалена.
Как да те галят,
като не спираш?

Светиш с луната,
струйваш по склонове,
искриш и никога
не заспиваш.

Луда вода,
като буен поток
плискам се с теб
в упорито сражение.

И уж огледало,
но мен ли в теб виждам?
Или твое болезнено отражение?