автор: phifo

Там е зимата, близо, зад хълма.
Рие крак с нетърпение в нивите.
И нощвите на хляба се пълнят
с непотребни фолклорни мотиви.

Избеля вече преждата, стрино.
А и внуците – пътни-безпътни,
с електронна сълза ще наминат
от екрана. Нощта ще преглътне
черно вино. И думи измръзнали
ще притулиш до стара носия:

Тук добре сме. Не тръгвай по хлъзгаво
и не давай на дядо да пие!...

Но бумти тази нощ, изсветлява
сред корави чаршафи от чистото.
Дълги приказки – слагам ги вляво,
а отдясно са хората – всичките.