автор: rainy

Беше слушала само легенди по темата. Оказаха се истина. Той беше толкова голям, черен, твърд и красив, щото тя първо задържа дъх, а после свистящо го изпусна между устните си. Същите устни, с които започна бавно да го побърква.

Либидото и уменията й в секса растяха правопропорционално на годините. Така набъбваха и любовниците й. Всичките еднократни. Или почти. Втора или трета сексуална среща не се брояха за връзка. По неясни причини привличаше винаги по-млади от себе си. Понякога много по-млади... Разни тъпи философчета се опитваха да обяснят подобно поведение като отмъщение заради зарязване или изневери. Смешници. Кой недорасъл психолог с малка пишка опитваше да лекува комплексите си с недомислици, че и му плащаха дори? Колко хонорар да поиска, за да им обясни как една жена има нужда да бъде обожавана поне за малко, дори и да не бъде обичана? И че съмнението за фригидност само защото не са успели да те събудят като жена в продължение на години, често е фатално. Колко женици смеят да го кажат, покажат, нежели докажат... Отмъщават си красивите кукли, които могат да имат всичко. Не и тези, които имат безлична външност като нейната.

Прекара езика по ствола на члена му с такава чувственост, щото атлетичното тяло на негъра се разтрепери неудържимо. Колата вече беше запотена. Бяха паркирали на улицата, не търсеха скрито място. Вероятно отвън се виждаше любовната им игра, но това изобщо не я вълнуваше. Беше още по-възбуждащо...

Влачеше се като пребито псе, а червата й висяха отвън. То щеше да е по-добре, ако наистина беше карантията й, а не така наречените чувства. Вече се срамуваше да използва тази дума. Настъпваха ги с някакво злостно удоволствие. Точно тези, които обожаваше. После завъртаха пета сакън да не остане здраво място по тях. После тя повръщаше. Повръщаше до зеленото на жлъчката си. Молеше им се, докато тялото й обираше праха под краката им: „Недейте, недейте, недейте, за Бога недейте!“ Нямаха милост. Колкото повече им беше дала, толкова повече я убиваха. А тя беше давала всичко.

Ръцете му я обхванаха и започна да я обгръщат по начин, по който накара кръвта й, а след това и тялото й да полудее. „Бейби, след черен мъж няма да пожелаеш друг.“ Езикът му обикаляше ухото й и тя почти не чуваше думите. Със сигурност щеше да пожелае и други, но усещаше как се пристрастява към излъчването им. Толкова страст и еротика...

„Ето тук ще ти сложа пръстена.“ Тя прецени точно типажа, който в момента държеше ръката й. Търсеше на всяка цена жена, с която да се дундурка до края на живота си. Само като си го представи и подбели поглед. Не можа да устои на лудите ухажвания, затова се изкуши да се видят. Той я гледаше с нямо обожание. Сигурно защото беше дистанцирана. Тъпите мъжки ловни инстинкти... Не пожела да го изчука. Много беше рисковано. После нямаше отърване. Тоя беше като нея. В един по-предишен неин живот. А на елементарния психолог щеше да обясни, че не отмъщението държи един мъртъв човек жив, а кислородната бутилка. В противен случай ставаме анаеробни изроди с клеясал мозък.

Оргазмът бявно я обхвана и започна да я люлее като Фукушима, но без радиационните последици на Големите Любови. Не се притесняваше да крещи, макар и сравнително тихо. Все пак бяха на публично място, не искаше да извикат полиция.

„Отвори сърцето си за други. Ти си толкова прекрасна, аз не те заслужавам. Ти ще...“ Само при спомена киселината от стомаха й започваше да бълва през устните. Вонящата течност излизаше дори и през носа й, очите приличаха на цепнато черно грозде. Всеки опит да накара чувств... – пардон, червата си – отново да функционират, водеше до емблематична катастрофа. Никога повече. Да, да, знаеше. „Никога не казвай никога.“ Само където ако не искаше повече бъбреците й да уринират кръв от ударите под кръста, повече от желателно беше да тегли майната на клишираните тъпизми.

Спермата му я заля, а тя самата изригна в някакъв вуду танц... След няколко минути отвори вратата на колата и излезе на въздух. Освободена и жива. Без кръв, черва и жлъчка. Всеки път беше така. Може би щяха да се видят отново. Може би не. Това нямаше значение. Нямаше трупове. Чувстваше се прекрасно.

Има хора, родени да получават Големи любови. Тя не беше от тях. Да се споразумееш искрено със себе си е истински здравословно, особено в областта на мозъчния, стомашно-чревния и уретерния тракт.