Празнотата на портмонето ми е комична. Преглъщам музиката на пенливи глътки и чакам... Какво ще се случи?
Бързо, мисли трескаво! Загрвай! По дяволите... Колата не тръгва, ще ни хванат! Зад кофите, зад кофите! Чу ли, залегни! Момент на мълчание. Чувах само стъпки и тежко дишане. Затворих силно очи. Миризмите са причудливото човече от филмите за свинксивете и величието. Тръгнаха. Когато се изправих, света изчезна, вселените се завъртяха и аз - свредела - прибох земята