автор: barona_36

Понеже любовта е лесна слава
и в нея всеки е досадно вещ,
душата ми сега се олюлява,
по-крехка и от пламъка на свещ...

Но укор страшен няма да продумам.
И както с удивено звънко "ах"
дете измъква кестенче под шума,
след време спомен ще изровя плах...

А там е вечно лято... Ще целуна,
във длани сграбчил, твоето лице,
а ти ще ме погълнеш както дюна
безсънна мида, камък, стъкълце...

И щом веднъж избистреното вино
на изгрева по хълма потече,
ще изцедят до капката невинност
момиче и момче...