Умират хората и стават пръст.
А аз ще се превърна в пушек гъст.
Аз по различен начин ще умра –
аз от любов по теб ще изгоря!
Умират хората и стават прах.
А след това изкусните грънчари
извайват амфори от този прах,
със стихове по тях
и със цитати,
в прослава на пророка и Аллах.
Или
над тази пръст цъфти жасмин,
или расте трева – зелен килим,
на влюбени щастливи за постеля.
Но аз ще се издигна като дим.
Ни в глина,
нито в прах ще се превърна.
След като ти от мене се отвърна,
не искам на земята да се върна!
Аз знам какво ще каже Папакот:
“И тази ти елегия не струва!”
Но тъй съм се отчаял в тоз живот,
че и това не ме интересува.