автор: g06ky

Моя радост и тъга
моя обич ненагледна
едничка моя ти любима
ориста ми тежка
е все от теб да съм отдалечен.
И само спомена за теб

* * *

Моя радост и тъга
моя обич ненагледна
едничка моя ти любима
ориста ми тежка
е все от теб да съм отдалечен.
И само спомена за теб
едничък смисъл в
живота ми да има....
А времето с нас играй
пуска ни ту в своя ад,
ту в своя рай.....
А вярата ни любовта....
Какво е всъщност тя?!
*
Само аз отнякаде да знаех,
че мойта смърт ще хвърли
сноб слънчеви лъчи
във тоз непрогледен мрак,
аз смъртта си ще искам
от тебе мили боже
и ме непитайте защо.....
Ала чужд съм аз на таз земя,
за мен не ще се промени света.
За бедняка дрипав
за такав като мене,
не ще се промени светът.....
*
Сякаш изплъзва се от мене
младоста и побягва,
ала на къде незная.....
Отлетя на някаде
и нищичко за спомен
на мен не ми остави...
Отиде си! А сякаш аз
съм вече стар...
Без сили,без приятели
без нищо....
*
Да се разкайвам и да плача,
да проклинам отминалите дни,
това безсмислено е зная.
Ала между четери стени
аз затворен съм,
но не това е моя ад,
а онзи вътрешния,
тоз в който само аз си знам
какво е,само аз намирам
там навътре моя дом....
Немога вече нищо аз да променя,
с рев и очернено сърце....
Това е моята съдба другарю.....
Приемам го....Ала ми прости!
*
Ето тъй таче се
нишката на нашия живот......
А остават ли след нас следи,
да напомнят и за наще дни.
че някаде ние сме живяли
и бори ли сме се
със участа си....
Ала дошъл е вече края,
този заминава в рая,
а онзи за адските недра.....
Но какъв е същност края...
Пръст при пръста.....
Пепел при пепелта......

* * *