Уморен денят зад хоризонта
преваля,
върхът се снишава
за сън.
Стихва градът.
Само сова
с прането говори.
Зад спуснати щори
тишина.
Няма динамика,
изопнати нерви,
страх по насъщния.
В царството на деня
слънце и песен...
До сутринта.