автор: sashtata

Понякога,
пътеките са онемели
или ние оглушали,
не чуваме повелите
на вътрешния глас.
А душата
изпраща послания
в нашите сънища.
Белогриви коне
се сливат с дъжда
и взривяват с копита
необяздена жажда.
И политам на капки,
с разтуптяно сърце,
към своето утро -
взривена звезда,
своя път осъзнала
за ново прераждане.