автор: daik

Бяха веселяци
кърпикожусите,
като пияни поляци*
натъпкали търбусите
със лято.
Смутиха се козите,
свърнаха.
Пастирът им - вятър,
удари в очите
и те се препънаха.
Помъкнаха
вимета към нощта
на поредната зима.
….
красотата на простите неща
навярно е неотменима.

*полски пъдари