автор: esennolisto

В коя от дланите си да те утеша,
сърцето ти в коя да стопля, обич моя -
невярваща,
нечакаща,
сама и нежна...
Три пъти ли да те нарека,
да те сънувам ли,
къде очите скри и тъй покорно се заравяш нощем...

Не заспивай там.
И аз не мога да разцепя тишината ти със крясък.
Ти извикай и ела,
ръцете ми на входа са.
Най-трудното това ще е.