автор: vesan

(фройдистко-исторически есета)

Средновековие. Чингиз хан

В детството си често Темуджин
бил обиждан, гонен, нежелан,
бил прогонен даже като син
от рода си бъдещият хан.

Бил пленен, дори държан с нашийник,
но избягал и войска събрал,
и със нея в набези стихийни
не една победа удържал.

И решил – от днес със ново име
да живее с почит увенчан;
„ Всеки по-известен с псевдоним е…
Аз ще бъда вече Чингис хан!”

Той по обичая на дедите,
твърде млад за ханска дъщеря
бил оженен, само че меркити
я отвлекли. Тези номера

в онзи век били традиционни.
„Не на мен, обаче!” – Темуджин
рекъл си, и със отряди конни
тръгнал да я търси. Не един

чужд владетел сетил яростта му.
Търсейки я, завладял комай
Азия почти. Та вижте само –
Казахстан, Ирак, Иран, Китай…

Стигнал до Кувейт и Палестина,
даже и Корея завладял…
Турция, Русия не подминал…
И макар жена си да успял

да си върне, продължил да треби…
Изводът за мен е много ясен;
който от жена си е обсебен,
социално крайно е опасен!