автор: VeneraMiloska

Помнеше, че се казва Валентин. За презимето не беше сигурен.
Единственият човек без спомени. По-точно, с много, но чужди спомени, натоварени в огромни дисаги. Пожълтели снимки и семейни реликви, завещания и актове за раждане –всичко, което някой е искал да забрави. Само че сръчните ръце на вехтошаря са го изровили от боклука и са му устроили едно малко възкръсване.
Вещите, за разлика от хората, умират два пъти –когато престанем да мислим за тях и когато наистина ги изхвърлим.
Отмъщението на спомените идва нощем. Кошмарите са единствения начин те да ни напомнят за себе си.
Когато го видя, винаги си мисля:”Ето един човек, който не сънува кошмари”.