автор: traveling_musician

Бързо спускане, после изкачване...
Въздухът жадно се впива във дроба ти.
Вкостенели дървета, замръзнали глетчери...
Хотелски секюрити, загърнати в строгост.
Витрини с часовници, отмерващи джоба ти.
Цени, банки, долари, франкове...
Шейни и коне, изпотени по конски -
кратък мирис на спомен от някога...

Свят без край. Хорски мравуняк безброен...
Ходиш близо до Бога... На крачка си...
Но не летиш... Носиш на гръб оня герой,
чийто лик засинява в стотачката...
Край теб някой говори за пари и харчлъци.
Ледник от думи - все познати истории...
Пък ти събираш от пътеката камъчета
и слагаш очи на снежните хора...

Вечер, на малката сцена пак пламваш
в пожар от небесните песни на Бийтълс...
А в пазвата топлиш запазено камъче,
за да има после кого да погледнеш в очите...
И старата горест все пълзи върху кожата...
Дали душата в онзи син образ е влюбена?
И с кой резец на швейцарските ножчета
ще отлепиш живота от капака на куфара?...

swiss made :)