автор: desert_inrose

търкулна се последната потърсена луна
oткакто в моя сън започна да се будиш
… в очите ти небесни денем не посмя
да мине, отразено, ято пеперуди

не видях и завещани падащи звезди -
само две разпалени свръхнови

в онази нощ небето ни до смут се сви,
до звук от призрачни окови и

сърцето ми поредно закъсня
под пръстите на времето да предизвика
трепет
за онези леки дръзки пипала...

миг преходност последва ли – застиваше