автор: highwayman

Всеки следобед с децата
ритаме мач в махалата.
С топката ловко дриблирам
и към вратата шутирам.

Ако излъжа вратаря,
няколко гола ще вкарам
и ще получа награда –
сокче и два шоколада.

Често обаче се случва
мрежата да не улуча –
някой ме спъва и падам,
здраво се удрям и страдам.
Как ме боли туй коляно -
цяло до кръв е одрано.

Тичам тогава при баба,
тя първа помощ ми дава.
Раната с йод ще промие,
няма ли йод – със ракия.
Казва загрижено: - Сине,
като на куче ще мине.

Уж е спокойна, обаче
иде ù май да заплаче,
все пак аз нейно съм внуче,
не просто някакво куче.

Тя теши мене, аз - нея,
току през сълзи се смея:
- Бабо, защо се тревожиш –
юнак без рана не може.