автор: renika67

Отпил ли си от чашата с безверие,
на крачка, от ръба на пропастта,
обмисляш ли поредното безумие
с адреналина кипнал във кръвта
Защото бил си дълго в безхаберие -
налучквал си посоките интуитивно,
а покрай теб навсякъде е беззаконие,
защо пък, да не действаш импулсивно
Погълнал дозичката си безсрамие,
какво пък... днес така е модно -
и не помислил за последващо безчестие,
посягаш към дръвчето плодно...
Отсичаш прасковата със безстрашие,
ей, тъй... защото ти се иска
и мислиш после ще е безвъзмездие,
но вече съвестта ти те притиска
И няма да те оправдае безпаричие,
което мачка егото жестоко...
С убийствена апатия и безразличие -
разбрал, че ненаситно е окото...
Със чиста съвест по - добре в бездомие,
по улиците търсейки спасение -
ще срещаш всеки ден безчувствие,
но ще получиш свойто избавление
Недей изпада в кома, в безсъзнание
от уплах, че те е надвил ината
успех не идва просто без страдание
и винаги си плащаме цената...
Дори изнемощял и тлеещ от безкръвие,
когато в тинята на дъното си стъпил -
поискай си за миг безсмъртие
по пътя , който сам си си поръчал...