автор: vesan

(из цикъла „Вицове в рими”)

По някаква прищявка на Съдбата
любовницата млада на Петров
замина на почивка, баш когато
замина на почивка и жената
на същата персона. Бе готов

от яд да ревне нашият герой;
„ Почиват те, а аз останах сам!
Поне за радост – мислеше си той –
не се познават, че с късмета мой
ако случайно срещнеха се там...

Не ми се мисли!” Друга изненада
приготвила бе Клото за Петров.
Завърна се любовницата млада.
Прибра се и жена му. За награда
и двете му донесоха „любов”

и много клюки. Първо от жена си
научи той, че някаква „тигрица”
със всичките мъже от Арбанаси,
(те бяха на почивка там), „... ега си
и хищната жена... каква мръсница...

... е хойкала...”. И снимки му показа
където във „мръсницата” позна
той гаджето си. Само че след тази
горчива вест, Съдбата го наказа
със нова неприятна новина.

От своята любовница научи
героят наш, че „.. някаква жена
почивала с мъжа си... колко скучно...
... все влюбено си гукали...”. Получи
нечакан шок Петров! Уви, позна

във тази мила, предана съпруга
почиваща с мъжа си на курорт,
навярно се досещате, не друга,
а свойта благоверна Теменуга
Георгиева Петрова по паспорт.