автор: feniks

танцуваше върху дланите
на една току що започнала приказка
сред сънената гора.
Усмивката и
измисли времето -
нишки от мъгла и млечен вятър,
измисли росата,която се стелеше
по клепачите ти,
боса и бяла.
Разроши ти устните,
плъзна се по скулите,
прибра в шепа всички бръчици
около очите ти и
цялата тъга,безследна
и нарисува
дъга от извори и
четирилистни
длани.