автор: petia_bozhilova

Мила Катеринке,
Не един, три пъти прочетох мейла ти!
Смях се, разбира се! Представих си те как те болят ръцете да говориш гръцки, хе хе!
Но така е в началото в чужбина, мила! Ти да не мислиш, че аз като тръгнах за насам преди 11 години, съм знаела нещо? Пък и само аз ли? Обещала съм си един ден да една и да напиша книга за трагикомичните ситуации, в които сме изпадали и от които само смехът ни е измъквал!
Ето ти няколко от моя „архив“, да се посмееш и ти.
Първата ми година тук, в Испания.Седя си една неделя в зимната градина на гара Аточа и скоро до мен сяда един дядо с едни сини очи и издокаран и парфюмиран като циганин на братовата си сватба. Започва той да ми говори нещо, аз се опитвам да пробутам клишетата, назубрени от българско-испанския разговорник и да обясня, че съм от скоро тук и не говоря добре езика. Да, ама-не! Колкото по се оплитам в обяснения, толкова по-приказлив става дядото. Накрая аз скривам учтивата усмивка и казвам на чист испански, който учудва и самата мен:
– Моля Ви, кажете какво искате, или ме оставете на мира!
Вместо да се впечатли от моите езикови умения и несломим балкански дух, дядото сяда още по-близо и започва още по-оживено да обяснява нещо. В момента, в който ме хваща за ръката, „включвам“, че вместо „кажете какво искате“ аз повтарям като папагал „ кажете къде искате...“
Няма ти кажа как и с каква скорост се измъкнах...
Като ти пиша сега това, ми идва наум една друга сцена:
Ученици сме в гимназията, последен клас. Събрали сме се в дома на една съученичка и всички пушат Кент. Решавам да опитам и аз, нали е забранено по закон, интересно ми е. Запалвам, дърпам, както правят всички, но при мен нещо не върви.
По едно време един съученик ми гледа цигарата, кокорчи очи и зибухва в смях:
-Искре! Ама ти си я запалила откъм филтъра!
Цигари така и не пропуших, но лафа си ми остана. Тридесет години вече, като усетя, че съм сгазила нещо, си казвам:„Искричке, пак я запали откъм филтъра, моето момиче ...“
Когато емигрирах в Испания ме приюти семейството на един мой бивш ученик, на когото в доброто(?) старо време преподавах английски език. Срам не срам,сега беше мой ред да бъда ученичката.
–Лельо Искре, знаеш ли българските мъже кои женски имена казват най –често тук?-пита ме веднъж хлапето.
–Мария.- отговарям аз,без да се замисля.
-Не-е-е! Гана, Пена и ...Дуда!
–???
Право се оказа хлапето, Кате!
Гана(желание), Пена(мъка) и Дуда(съмнение) наистина могат да накарат всеки мъж (или жена!) да настръхне! Пази Боже само ако Нада(нищо) ти завладее ума и сърцето! Тогава вече няма спасение!
Друг ден хлапакът ми казва:
-Внимавай , да не кажеш на някоя жена , че е кака или баба.
– Защо,бе дете?-гледам го под вежди.-На не би тук аз да съм най-старата?
А то "баба" било на испански лига, Кате , а пък "кака"-това, с което бебетата пълнят гащичките ...
Да беше само първата година, с мед да го намажеш! Вече единадесета година съм тук, а още си я паля откъм филтъра...и се смея след това с мене си.
Отивам миналия месец в поликлиниката в квартала да си правя изследвания на кръвта. Вземам си номерче от машинката, нареждам се на опашката чинно чакащи реда си (тук на реда и дисциплината шапка свалям, но това е друга тема) и поглеждам светлинното табло. Доста номера има пред мен, дано стане бързо...
По едно време излиза една сестричка, обръща се към нас и пита:
–¿Hay alguien para la curva?
Заставам нащрек и започвам да си превеждам наум въпроса: „Има ли някой за...curva?“
Ха, сега де!
На испански курва си е най –обикновен завой, или извивка, закръгленост. Но какви завои или заоблености тук, в клиниката, бе джанъм? Нещо пак не съм доразбрала...
Тъй като никой от опашката, ни мъж, ни жена, не изяви желание да го водят на "ла курва", затраях си и аз.
След четвърт час сестричката пак се показва и се усмихва слънчево:
– Има ли някой за ла... ?
Този път един дядо и една баба (пардон, възрастна дама, че за баба се разбрахме), хванати за ръчичка, тръгват след сестричката и влизат зад една вратичка, като пререждат цялата опашка!
Бре! И тук ли послушните момиченца чакат с номерца в ръцете, а пък тези, дето знаят номерата на "курва", ги пререждат без свян!
А то curva било ,профил“, сестричко, изследване, което правят на диабетно болните. Гълтат хорицата глюкоза и след това в точно определени часове им се дупчат пръстите, за да се проследи нивото на кръвната захар , която изписва крива в диаграмата...
Както казват-преди да си помислиш, помисли! Особено ако водач на мисълта ти е завистта...но и това е друга тема!
Да се върнем на това как я палим по чуждите земи от към филтъра...
Камата я набих за една Коледа, Катеринке и то така, че още ми държи влага!
Първата ми година тук. Първа Коледа ще срещам. За подарък съм си купила първия GSM в живота си и му се радвам като малко дете.
За да покажа на работодателката си, че вече разбирам не само от испански език, но и от мобилни апарати(още баба ми,ехеее!), решавам да ѝ изпратя SMS с поздрави за Коледа.
Речено-сторено. Вадя аз една испанска картичка и преписвам буква по буква:“ Le deseo un año lleno de amor!” (Желая Ви година, изпълнена с любов!)
На думичката año малко се затрудних, че не знаех къде да търся Ñ, затова сложих N. Една вълничка на буквата, голяма работа! Año стана ano и аз изпратих съобщението, за да разбера същата вечер от моя заливащ се в смях бивш ученик, че съм превърнала „година, изпълнена с любов“ в ...анус.
Смей ми се, Кате, смей ми се! И аз се смея сега, но тогава...питаш ли ме?
На времето баба ми казваше, че жена, която не е раждала , нищо не знае. Няма я сега, милата, да ѝ кажа,че жена, която ражда, върви по пътя, който Майката Природа ѝ е отредила! Пък и това, което сърба, е било надробено девет месеца преди това с нейното активно участие, нали така?
Обаче жена, която емигрира, за да може да изхрани чедото си, се откъсва от него! Кръвен данък! Антиприроден, антихуманен акт!
Вряла попара, която някой някъде дроби, а я сърбаме ние тук. И... палим откъм филтъра, че пушек се дига...
Знаеш ли какво е фрегона, Кате? Това палката, с която се мият подове на кухни, бани, тоалетни...
МАДОНИ С ФРЕГОНИ.
Това сме тук, сестричко. И добре, че не са живи бабите ни, да видят до къде сме я докарали!
Целувки от Мадрид на твоята Атина, Катеринке!
И помни, че не страшно да я запалиш откъм филтъра! Важното е огънят да не секва...както и смехът!

От една бивша Българска Учителка
и настояща
искряща
Мадона с Фрегона