докато светът побъркано
открива надписи на маите
аз побъркващо те обичам -
знам, че мразиш надписите ми
и настроенията с които ги дълбая
знам че мразиш погледа ми
когато не е в теб
и липсата на северни сияния
не е случайна в дланите –
протягам ги към твоите
само когато мога да хвана
до китки ръцете ти
до по мишници
да се сгушвам
да сърцевини да крещя –
нищо случайно няма в затишията
пред бури
които не меря според себе си
а след теб
и всичко оставащо с факти
е различното подреждане на
моите и твои прилагателни
по кожите
едни и същи са
докато хапя устните ти
и след това
докато хапя врагове
едни и същи
те не разчитат надписи
по камъни
които с теб катерим –
сега да спим
и да се молим
за враговете
ни
е