автор: fadul

Днес Ква изпращаше синът си Жан. Тържеството уважиха роднини от близки и далечни блата, защото Жан беше всеобщият родов любимец. Тук бяха и близки приятели на семейството. Поводът беше радостен - наскоро Жан беше спечелил голямата награда на конкурса „Сочен бут“ – екскурзия до Италия, и всички, общо взето, му завиждаха.
- Довиждане, и да носиш много здраве на Микеланджело! – квакаха и демонстрираха обща култура Жаблянови от блатото край село Щъркелово - те открай време си бяха сноби и парадираха познания, получени от някой захвърлен рибарски вестник. Никой не ги обичаше особено.
- Да не забравиш да донесеш от прочутите италиански канцонети – квакаха Бокови от блатото до Жабокрек. Те не се отличваха с интелект, но пък бяха романтичната издънка на родословната лилия.
- Няма да забравя – зеленееше от неудобство и щастие Жан, и му идваше да потъне вдън тиня от срам, защото хич не обичаше да е център на внимание. Баща му Ква се прокашля, и вдигна тост с роса от индийски лотус в чаша от увита тръстика.
- Скъпи сине! Искам от името на всички тук присъстващи да ти пожелая лек път, земноводни изживявания и пълна попова лъжица с впечатления! Обичаме те и вече ни липсваш!
След тези прочувствени думи всички казаха „Наздраве!“, а по – чувствителните даже се просълзиха. Баща и син се прегърнаха, след което започна същинското тържество: хорът на бекасите към местния ареал даде началото с „Пътнико свиден, пътнико млад“, изпълнена на три гласа, под диригентството на чаплата; последва смешен скеч с участието на шиварчето, потапницата и костенурката, в който костенурката беше гондола, шиварчето – гондолиерът, а потапницата – романтична туристка, бленуваща да види балкона на Ромео и Жулиета, въпреки уверенията на останалите двама, че се намира във Венеция, което не е същото като да се намираш във Верона; след всеобщият взрив от аплодисменти, последва забавна томбола – всеки изтегли по едно папурено стъбло, и тези с късите стъбла трябваше да изпълнят по едно желание на онези с дългите. Въобще татко Ква се беше погрижил градусът на настроението да е висок, за което към края на празненството всички му благодариха. Накрая изпратиха заедно Жан до летището, и просълзени наблюдаваха излитащият самолет.
След една седмица Ква получи благодарствено писмо от град Пескара, подписано от главния готвач на ресторант „Аморе“. Той честно беше изпратил и половината бакшиш, с който го беше възнаградило доволното семейство Спалети. Парите стигнаха на Жан за три килограма замразени яйца от мухи - лайнарки, с които семейството му изкара зимата без проблеми.