Змей-думи
Група безкрайно умни, безкрайно знаещи и безкрайно самонадеяни млади змейове се усамотиха на най-високата планина.
Заобиколени от сняг те се отдадоха на древен ритуал. Когато магическата течност се свърши, един от змейовете се сети, че още по-нависоко, в царските земи, там, където извират реките, живее баба му, която произвежда вълшебното питие. Трима най-смели змейове - той, Змей-думи и Змей-числа поеха тежкият път към извора. След като преодоляха планина от сняг, те попаднаха в дървено светилище в единият ъгъл на което се грееше вълшебната течност смесена с мед. Докато единият змей търсеше баба си, другите двама се отдадоха на свещенодействие. До тях приклекна един дървар от племето на Гурите, зарадва се на това, че Змей-думи изучава в големият храм писаници и започна разговор. С думи прости и светли той разказа най-новите писания на множество азбуки и разкри техният таен смисъл. Потресен от чистотата и необхватността на това знание Змеят-думи загуби силата си и се потътри обратно към пещерата. И тогава той така се промени, че никакви количества от вълшебната течност него ден не му действуваха.
Казах!
1971-72