автор: vicont

Когато се слея с небесния свят...
Стихът ми безсмъртен при вас ще ме върне.
И паметник вечен от слово излят,
вдовица в скръбта си по мен ще прегърне!

Тогава ще трепне нетленния дух...
Ще пламне в църковните свещи за помен.
За жалби на вещици там ще е глух,
Ще скита под улични лампи бездомен.

Над гроба ми гарвани в парка летят...
Душата ми искат за мрачни джендеми,
а моите стихове страстно мълчат.
... Ухаят отровно на сладки бадеми!