Връщам се от гробищата. След упоритата ми борба с троскота, по “парцелите” на моите близки, съм напълно изтощена...
Толкова е горещо! И сухо! Ако хвърля запалена клечка, всичко ще лумне. И ниви, и град, и проклятия. Пардон, исках да кажа проклетия. Сменяш една буква и едно ударение, и... но слънцето гори по кожата ми и по асфалта, Ямбол, през маранята, е призрачен, а мозъкът ми е размекнат. В момента се чувствам като дропла, но..., лъскава дропла! Погледната отстрани, може и да “ловя око”, но фалшът си е фалш, а аз съм “наужким” перфекционист и не ми допада и харесва, онова, което ми показва огледалото, когато съм без дрехи. Може би затова не допускам мъжки очи до голотата си и не ходя на плаж. Едно раждане и една немарливост могат да ти вгорчат живота! Поне при мен е така. От вироглавост съм на този хал. Все ми се струва, че онова, което се случва на другите, ще ме подмине. Всъщност не обичам да се вслушвам в съвети, това е! Трябва всичко да преживееш сам и да си натрупаш погрешките. Затова никога не давам съвети. Те са най-ненужното нещо! Също като страхът. От каквото и да е. От какво да се страхувам? Най-страшен е човекът, и то, ако го допуснеш много, много близо до себе си. Дистанцирам, така си живея. Ето и сега си крача извън града и жегата ме размеква. Защо го правя не знам. Мога да си повикам такси. Навярно имам необходимост да остана сама. Да избягам от всичко що върви и що говори! Но и тук не намирам самота, защото друг самотник се клатушка, уморено и едва-едва, срещу мен.
- Здрасти, приятелче!... Много си тъжен, миличък! Какво правиш тук? Боже, колко си мръсен и слабичък... Къде си тръгнал, хубав?
Защо го наричам хубав, когато е кльощав и мърляв? Е, той не разбира думите, които му казвам, само усеща, че го обичам и започва да върти опашка. Преди се страхувах от кучета, докато не гушнах едно малко кученце и не усетих, как учестено бие сърчицето му. Така забравих за страха си, покрай бебето помияр, което после стана домашен любимец. А този “клошар” някога е бил благородник... има си и каишка... Дали помни стопаните си? Навярно са хора, които след “нежната революция” трудно изхранват себе си, камо ли куче, независимо дали са скачали, крещейки: “Кой не скача е червен!” Какво да се прави, демокрация! По български! Но, може навсякъде да е такава. Нямам никаква представа - що ли е демокрацията и каква ли е ползата й за другите “националности”?... За българина е ясно...
- Почакай, приятел! Дай да почешем ушите. Добро куче, добро, добро... Искаш ли да дойдеш с мен под сянката? Ела, там има дърво.
Не се обръщам. Знам, че той крета след мен. Винаги става така, всеки помияр ме следва. Може би защото чувства обичта ми или от това, че не демонстрирам превъзходство. С превъзходството не съм на ти. Не ме бива да налагам мнението си или да властвам над някого, било то с добрина, с хитрост или с жестокост. В древността е било толкова лесно и достъпно - стрела, копие, отрова... и с обекта на твоето презрение, сметките ти са разчистени! Днес е къде-къде по-сложно... Що ли не си изпуша една цигара?...
Такси профуча, като бясно, по шосето. Джигит! Не видях лампичката му в зелено ли е, или е в червено, но и да бях я видяла нямаше да мога да реагирам. Понякога нещо става толкова бързо и неочаквано, че докато го осъзнаеш, то отминало.
- Ела, приятелче, ела под сянката! Какво имаш на главицата си? Дай да махнем този кърлеж, прилича на боб, който е израснал от челото ти, толкова се е насмукал! Браво, добро куче. Няма да те боли.
Днес съм много добра, макар гримирана съм без грим... Защо ли ми е този грим? Не ставам нито по-приказлива, нито по-хубава... Пък и напоследък нямам необходимост да общувам с ближните... по-скоро не намирам общи “теми”, който да обсъждам. А... колко е приятно, колко добре се чувстваш, когато срещнеш блага душа. Тоест, част от душа! Бях чела някъде, че при животинските видове, макар че имат обща душа, в някой от тях частицата е по-различна, и това животно е лидер, водач! Какво ли не може да прочетеш днес, дори и че теорията на Дарвин е погрешна! Както и да е! Много си приличаме с този бивш благородник – самотни сме, и надявам се, е, поне понякога, сме мили и добрички, разликата между нас е, че той няма нужда от дрехи и мазила.
- Ела, ела, душицо, няма да те боли... Браво, добро куче! Погледни нивата как танцува, класовете й сякаш са като живи, и като че тихичко си пеят... Почакай, готово... Внимавай, сега ще запалим кърлежа...
Как притъмня... какво притъмня, небето потъна в розово-черно!
- Ще ни пердаши дъжд, миличък, само дано не е градушка...
От къде се пръкна този порой?!... Нивата легна в кал, а асфалтовият нагорещен път, със съскане, изсмука въздуха и от дробовете ми!... Ама че проклетия, пардон, исках да кажа проклятия... по-страшни и от човека...