Веднъж моята малка дъщеря ме попита:”Мамо, ами ако се продъни небето какво ще стане?” Тогава не знаех какво да й отговоря. Сега вече знам
Днес за едно момиче небето се продра и се обърна. Стана неговата земя и на нея завърши полетът му. Може би наистина е искало да полети. От покрива на осемнайсететажен блок. Как ли си е представяло този смъртоносен полет? Не можеш ти, безкрилият, да си равен на птиците. И какво въобще е свободата, ако я изпиташ в един-единствен миг? Надежда да се почувстваш малко съвършен в един дяволски несъвършен свят? Или опит да погледнеш на живота от птичи поглед? Все едно. Зеницата, през която доскоро се процеждаше слънцето, угасна. Няма нищо, което да се изтрива по-трудно от тази млада кръв по тревата. Последният ням вик на тялото, когато душата вече е горе. В нейното жадувано небе, от което няма връщане.
Животът сам по себе си няма стойност. Той добива смисъл, когато го изпълним с любов, желания, амбиции. Ако чашата е празна, никой не би се възхитил на кристала, колкото и да е красив. По-точно би му се зарадвал някой ценител на подобни вещи. Но любителите, каквото сме ние в по-голямата си част, рядко спираме пред нематериалното. Предпочитаме пълната чаша пред сервиз от красиви, но празни.
Защо да упрекваме човек, който, изпил течността, не може да свикне с празната чаша на своя живот и със всички сили я хвърля зад себе си? Неговият мотив е парадоксален, но също толкова логичен като летежа на птиците. Докато има мушички и дървета, на които да отдъхва след дългия си полет, птицата се радва на света. Но отнемете й само късче от това небе, което тя има за свое, и всичко загубва смисъла си.
И от момичето остана една страшна приказка, която ще се разказва шепнешком.